Че красотата ти е дар жесток,
за туй със Мефистофел имахме облог.
Спечелих – взех на дявола душата.

Заспиваш във леглото свое,
уморена от нощта прекарана навън.
Лека нощ, принцесо, цвете мое,

Искам да съм там, където няма грам живот.
Искам да съм там, където човекът е зараза.
Искам да съм там, където никой няма род.

Проблясък на Зора изпълва ме със радост
и обгръщат ме от слънцето лъчи.
Забравям на живота всяка гадост

Водопад от бляскави звезди -
това са твойте дъхави коси.
Разпръснати от слънцето лъчи -

Мило дневниче,тук на тези страници ще предоставя моята поезия и проза. Вдъхновена от думите на Шекспир, музиката на Бетовен и белия гъз на жена.
И за да не бъда голословен....
Като слънчев лъч пробляснал насред мрак,