Небето проля сълзи за мен,

само ти си оставаш безмълвна.

 

Нищожен, нещастен и смъртно ранен,

протягам ръка да те върна.

 

Болка, усмивка... тъгуващ кретен.

Залез, завеса... един летен ден.

Време, утеха, нов постамент,
ти ще си пак към небе устремен...:))

хубаво е.

Мда, туй старо е. Позна,
след време пак се устремих.
Пуснал вече бялата брада,
накрая себе си открих :)

Мерси слънце ;)

Остави я!
Виж далечината... бели зайчета
закачливо се вият!

Ко искаш може да си направим дружество на кретените!
Поздрав от един отявлен кретен!
и... Виго, морска вълна... :-)))

В главата ми отровна многожилна оса,
дайте биле вълшебно , болката да умъртвя.
Сетих се подир , ура , пъпката изстисках,
лудостта остана , много важно - шумно се изкисках.
Запокитих нейде на разума секретното ключе,
като бесен затанцувах,че съм лунното момче...

кратко, разтърсващо,
сблъсък..отърсващ е!

а нейде напреде
от друга запленен

Чуден "кретен"! ;)))

Нели, ама аз ще съм председател! :)))

vishnichka, ти винаги можеш ;)

Бени, мила както винаги {}

Дейна, що на ЕН, се такива едни рими се сещам... :)))

wonder чудесно казано {}