Умрях преди толкова години,

защо ли нося още плът?

Сред вас аз бродя, гнусни свини,

нераждан и не минал там отвъд!

като тийнейджъри се кичехме с мъдрости - миговете, когато се чувстваш Бог, заплащаш с безкрайни часове като пълзящо животно.
Ей затва!
успешен ден ти желая!:)

Защо, вий, хора ме безпокоите?!

Махнете се ! Аз бързам, бързам, страшно съм зает !

Плета камшик от слънчеви лъчи, да шибам гневно този подъл свят!

Да вие той, а аз да се присмея, тъй както нявга той ми се присмя !

Ха-ха-ха-ха…

В живота е така, един скърби, а друг му се присмива.

Но идва смърт и казва кротко “млък” !

И аз умрях веднъж. То бе отдавна.

Във чашата ми сипаха отрова - не други, а приятели добри.

Аз паднах мъртъв, ням и вцепенен, а те над мен притворно заридаха.

Как исках аз да скоча изведнъж! Да им отхапя носовете!

Но ”не”- си рекох. Нека им седят, нека имат носове,

Ta да миришат - когато гния да се задушават !

из "Лудият" - Шандор Петьофи

"Лудият" си е луд!:)))
Виж,когато се съберат на едно място повечко..........
Привет Виго:)))

Ел, харесва ми. Мъдростта де. Не това, че е вярна.

Нели
Бедни ми, Йорик!
Аз го познавах, Хорацио. Беше човек с неизчерпаема духовитост, с блестяща фантазия! Колко пъти ме е носил на гърба си! А сега какво отвращение извиква в мен! Чак ми се повдига! Тука са били устните, които съм целувал хиляди пъти... Къде са твоите шеги сега? Твоите премятания, твоите песни? Къде са твоите мълнии от остроумие, които караха цялата трапеза да избухва в смях? Не ти ли е останала нито една от тях, колкото да се ухилиш на това, как си се ухилил? Добре си увесил челюст, приятелю! Хайде изтичай до спалнята на прекрасната дама и и кажи, че ако ще да си слага цял пръст белило, пак накрая ще стане като тебе. Разсмей я с това ако можеш...

из още по-лудият "Хамлет" - Уилиам/Уилям Шекспир (интересното е, че е издаван и с двете )

Шиле, когато се съберат повечко, това си е направо самодейност! :)))

усещам, че ми липсват няколко,
но с времето ще се канализираме.
и тогава умната!:)))

Смъртта

И ще падне твойта муза от небето,
с бледи,розови крила.
Още си не виждал тази пеперуда,
верен паж на любовта.
С поглед устремен нагоре,
ти ще искаш миг от устрема й земен,
с мисъл за живота й поробен,
ти ще искаш полет с нейните крила.
Идва тя при теб с отворена душа,
има сили и копнеж за двама,
дава само обич,никаква лъжа,
иска да попие твоята тъга.
Че във твоя час съдбовен,
тя ще бъде ангелът грижовен,
който нежно ще поеме дъх последен,
и в сърцето ти покой ще въдвори,
с образ на жена така потребен,
тишината на смъртта ще възцари.
И в безмълвната целувка двама,
път към вечността си ще поемеш,
в този миг песента ви ще е няма,
потопена в звездна светлина голяма.
Виждал ли си огнения блясък в изумруда,
като него пламенна е твойта пеперуда.
С тайнствен огън и криле ще дойде тя,
но ще знаеш вече,че красива е смъртта.

Ел, слънчице, на къде по-умен да ставам вече :)))

vishnichka, харесвам ти романтиката.
Даже много я харесвам {}