Питай ме, всичко обяснявам!

Протона цепя със ръце.

В обувката ми трака философски камък.

В гърдите тенекиено сърце.

 

Окото ми е телескопа на Коперник.

Краката дъно на море.

На патката си имам мерник.

Искаш ли от мен дете?

Не щЪ да зная ни факт, ни знак!
Сърце от тенекия аз не ще докосна.
На дъното ще коленича пак.
А детето...щом прането просна. :):):)

Аз пък съм фотончето умело,
за инверсия все питам смело,
моето дете, надраскана гравюра златна,
с лъчи изпепеляващи душа ти бясна...

Мише, не просна ли бре :)))))

Звездно Дете, от де знаеш, че съм бесен?
Какво ме издаде? :))))

Проснах, проснах. Сега какво следва?! {}

Бели Мише, бели {}

Ааа не съм съгласна! Фръц! :D