Целия свят, целия свят

непотребен на друг.

Всичко там има, всичко умира,

всичко загива напук!

Аз и ти бяхме цяла вселена,

съществувахме някога тук.

Сега сме планети, планети безлични

и нямаме даже и лук!

доста неочаквана развръзка???:)))
тъжна работа е, когато един цял свят е непотребен.

Така е то... Тръгнеш ли да анализираш и нещата някакси се смаляват. Вселените стават планети, планетите стават скални отломки, скалите стават камъни, камъните - песъчинки, песъчинките - атоми. "Нежният сблъсък на влюбени атоми - вик на вселени". Готино го е казал Георги Константинов.

А може би атомите си представят, че са вселени, когато се влюбят. Каквото и да си представят, те пак си остават само атоми. Или все пак са някакви минималистични вселени?

има капки за сълзи.
Препоръчвам горещо.
А и най-добре да не се насилваш, понякога не става.
А понякога, да...
Лека нощ, лунно момче !

Аничка, радвам се, че те виждам:))

И аз, чудо на творението :))))

Вече съм си у дома. Само дето ми се скапа нещо харда, та нямам комп кат ората :))

Eл, че без лук манджа с грозде става ли? :)))
Абе то некои светове по-хуу...

Анче, просто като си влюбен си огромен.
Вселената е нищо пред теб.
Ма как може да се смалиш.
Да станеш шибан протон.

Вишничке, това за сълзите ли? :)))

Ииии добре дошла на Анчето и да и пожелаем здрав хард... диск!