Публиката, духовно извисена или редко тъпа – публиката. Тиха, шумна, възмутена. Позната, запозната... чакаща. Искаща само едно - да не и е скучно. Единствено условие. Да се забавлява. Всичко друго е емоция. Тяхна, пробудена от теб. Когато я извикаш си успял. Всичко друго е цвят.  И възприятия. Имаш свободата да и покажеш абсолютно всичко. От най-големия член до най-малкото цвете. И в най-големия гений, спи един кретен. Кой може да ти каже със какво да го докоснеш? Начина по който ще го направиш, зависи само от теб. И грозното може да бъде красиво, ако е поднесено с усет. Не трябва да имаш срам от публиката. За това си излязъл. Не им губи времето. Не се води от критика, дори и градивна. Твоя си начин е твой. За това са дошли, за да гледат теб - различен. Не пъхнат в някакви рамки, изгладен и зализан -  готов за украса. Не си гирлянд, не си и наемен убиец. Баланс. Съобразяване. С теб, не с тях. Чувствай, не се покланяй. Никой не иска да ти гледа темето. Кръгло и скучно е. Не се разкайвай и не се отричай от себе си. Дори в минало време. Тогава си се чувствал така, така го е почувствала и тя. Теб. Ти си фактор, тя е публика. Поднасяй агресия, страст, любов, нежност, еротика, порнография, кръв, мъст, всичко... с нюанс.