Прочетен: 2128 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 15.06.2008 05:26
Малкият асансьор бавно се влачеше нагоре. Момичето уморено бе опряло глава в стената, от пуснатите пред гърдите и слушалки долиташе тихото жужене на музиката. Косата и бе вързана на конска опашка, разкривайки малки ушенца и чифт големи обици. Прииска му се да натисне стопа и да я ухапе по врата. Асансьорът спря с леко подрусване, той отвори вратата небрежно, като само се усмихна любезно преди да изчезне от живота и завинаги.
...
Светофарът беше изключен, минаваше три часа след полунощ. Кръстовището беше пусто като душата на дългогодишен алкохолик с традиции. Мястото, което през деня бе пълно с таксита, сега бе покрито само с няколко смачкани кутии цигари, остатъци от храна и купища фасове. Запрати третия свой на земята, давайки своя дан към натрупаната мръсотия. Все още нямаше такси. Плахото потропване на токчета, зад гърба му, го накара да се обърне. Момичето събра смелост и смотолеви:
- Такси ли чакате?
Черната и леко вълниста коса, проблясваше със всяко мигване на светофара. Беше стройна, тъжна и леко омаяна. Ръцете и загръщаха черно елегантно сако, а на рамото и вяло висеше кокетна, малка чанта.
- Да, от половин час чакам. Така като гледам скоро няма да ме огрее.
- Ясно.
Тя се усмихна стоически и заоглежда околното нищо.
- Имаш ли запалка?
- Ето... ъъъ чакай, аз ще ти дам... Тя е малко изстрадала... има си пениз...
Вдиша тежко дима.
- Благодаря.
Заблуден помияр мина покрай нея и се остави да бъде погален.
- Една приятелка и станало лошо и сега трябва да отида да я наглеждам. Ужас тази вечер...
- Къде трябва да ходиш да я наглеждаш?
Момичето каза възможно най-отдалечения квартал.
- А ти за къде си?
- И аз при приятел, нощно дежурство и така за компания.
В далечината проблесна малката, зелена светлинка на свободно такси. И двамата махнаха почти едновременно.
- Вземи го ти.
- Ако искаш дай заедно, аз после ще продължа.
- Не, не. Ти си в съвсем друга посока.
Тя го погледна умолително:
- Няма проблем... ела.
- Вземи го ти, аз ще се оправя.
Той се усмихна и се наведе към прозореца на спрялото такси.
- Ще я закараш ли до....
Таксиметраджията само махна с ръка да влиза.
- Наистина ли не искаш да се качиш?
Само вдигна рамена и поклати глава.
- Казвам се Поли – и му подаде ръка.
- Аз съм...
Очите и говореха...
- Чао
- Лека вечер и успех с приятелката – усмихна се той.
Колата набра и първия завой я скри от погледа му. Извади смачканата кутия, измъкна още една цигара... запалката наистина искаше умения. Тръгна пеша.
...
Купона течеше насила. Малкото останали хора се въргаляха пияни и върху най-причудливи места. Само музиката вдъхваше ритъм на притихващата атмосфера. Реши, че е време да си ходи. Изтегли якето си изпод странния индивид до него, и се запъти към вратата. Пред нея, три все още бодри момичета го изненадах със свежест .
- Ей къде тръгна.
- Писна ми, ще се прибирам. Утре имам да свърша нещо рано сутринта, а не съм спал от годиииини.
Лъжеше, но пък така добре му се отдаваше.
- Не, не.
Едната го гушна и го повлачиха към кухнята.
- Стой да пушим по една цигара и тогава. А така седни. Наздраве.
Вкусът на алкохола, съвсем го убеди.
- Тия тъпаци се изпонасвиниха и който не заспа си тръгна.
Усмивката и можеше да опули и портрета на 100 доларова банкнота. Малка, руса и доволно пияна. Двете и приятелки се подхилкваха гушнати. Спомни си, че по едно време се бяха налегнали и си разменяха уж скандални целувки.
- Виж са – русичкото момиче го погледна почти съсредоточено – ако толкова ти се спи, ела оттатък има празна стая. Обещавам, че ще те събудя навреме!
Усмивката му я стопли. Думите му, очевидно не.
- Пуша тая цигара и тръгвам. А и не можеш да ме събудиш, спя като заклан.
Е, не винаги му се получаваха добре лъжите, но и не му пукаше особено.
- Уффф... Ма сички сте едниии. Абе Мимо, я ми подай водката от хладилника. На вратата. Не, не Селекта. А таз. Да...
Използва мига, да се добере до изхода и само да махне за довиждане.
...
Допира и беше по-силен от всичките оргазми, които бе изпитал. А устните и, бяха живот. Липсваше му. Беше разбрал, че се е върнала преди няколко дена. Пръстите му набираха в просъница отдавна забравен номер. Даваше свободно...
15.06.2008 16:52
Вече и тук :)
...Трябваше да се качи в таксито.
...Да си тръгне от купона още преди масовия процес на спане.
...И да не набира този "отдавна забравен номер".
И в заключение... Да вземе да спре цигарите!
Благодаря ти! За мен бе удоволствие да се налюбувам на тази картина, художнико!
Но си заслужаваше!
Нека да няма повече такива дълги тишини, а?
Целувки!!!
16.06.2008 09:49
а :)
наистина ми липсваше, Виго!
Слънчева седмица ти желая :)
possible, ммм... ми един съвсем различен разказ :))
wonder, цяло чудо е, че не си забелязала.
Но сега след като знаеш - моля те не казвай на никого! :))
anan, някой път таз китара звучи фалшиво, но какво да правя, като на някои струни съм прост лаик.
{}
Вивиан, тука се засрамвам леко и се ухилвам като тиква :P
Ани, и аз се радвам да те чета навсякъде съкровище ;)
Мишок, всичко е въпрос на избор. Макар и глупав да е той.
Абе ткия цигари много упорити бе.
Тцунк! {}
Миленче, е понякога човек трябва да поизчезне малко барем намери себе си.
Целувки и за теб слънчо ;)
simpleman, ей тая сантименталност някой ден ще ме погуби, друже :))))
Нел, когато нямаш думи просто слушай {}
http://www.youtube.com/watch?v=CDTdwdNZH-w
