Божи чада,

бездушни, зомбясали.

Избрани стада -

сърцата гноясали.

 

Разумният човек -

тапира егоист.

И в новия век -

жалък аутист.

Светът ни е страшен.
Разумен. Стерилно правдив.
Всяко покълнало щастие
загива под бездушен пестник.
Анахронично чувствата се раждат,
но срещнали стената на реда,
в земята глухата попиват...
А тя преглъща и мълчи.
И властва безнаказано реда.

Убиецът убива без умора !
Убитият лежи в затвора !

Разумността тъй непозната
облича лудостта в позлата

Неразумност тъй позната ,
кичи лудостта с позлата !
Поздрави на мойте хора тук , о-о , и на Vigo kiss!

попитах приятел дали да спасявам познатите, които сами се посипват с пръст, а той ми отговори:
остави стадото да скача в пропастта щом натам се е засилило...
и все пак... боли ме като гледам как се посипват поляни с хлорна вар в името на някаква измислена чистота...

Eл, rotazia, Бени - прекрасни сте дами!
Може ли да ви цункам?
{}

Нел, и загубата на говедо носи тъга.
Тука съм с теб.
{}

Безумие,
носим кръстове ,
на които се бесим...