Скъпа Тереза

Скъпа Тереза, може би това е последният път, в който чуваш от мен тези думи. Камионът с хъкащ дим ме отнася далече от теб. Не зная дали ще се върна. Дали ще имам ръце да те галя, крака на които да дойда. Не зная дали ще ме чакаш. Дали ще простиш, че тръгнах от теб. Ти си моята жертва. Най-свята и чиста сълза. Дари ми любов, дари топлина и със син ме дари. А аз черна неблагодарност изсипах на твоите плещи. Прости ми, скъпа Тереза. Прости моя избор горчив. Аз не чакам от тебе ни прошка, ни някакъв порив сълзлив. Виновно на глас те обичам и викам да чуеш това. През километрите много, до тебе аз викам, аз викам - шептя. Моя любов, моя вселена, мой дъх... мое крехко момиче понесло огромен товар, последна заръка, поредната тежест за теб: На сина ми кажи, когато порасне, кажи му за него съм тръгнал от вас.За теб и за него. Кажи му, не спестявай му нищо! Мъж е, от теб ще се учи на сила. Скъпа, мила моя, за едно се надявам, за него се моля - в най-страшния миг нека те зърна отново. Страхът ще изчезне и просто ще мина към теб. Сбогом любима. Бъди силна, както до мене преди.Трябва да спирам, в Милано навлизаме, а там вече всичко гърми.

Винченцо, бригада Гарибалди. 1945г.