Кога едно красиво нещо може да бъде грозно? С тия думи господ е създал човека и го направил различен. Точно така, според настроението на всеки. Щото не може да ти е само красиво. Трябва да има нещо отвратително за да избуи красивото. Нормални нещо. Но кога нещо красиво може да ни бъде грозно? Отговора също е толкова прост. Когато спрем. Когато спрем да ваем собствените си възприятия.
Както казват Ъпсурт – ся очакваш некво страшно парче.
Ма аз ще си редя е така, като малките деца когато им дадеш кубчета. Същото ама поради липса на кубчета ще ползваме некви мазни думи. Изтъркани от употреба. Драма, требе ни драма. Иначе нема да е интересно бре. Требе да има грешки и избор. Но не погрешен избор. Щот той си е твой, не може да е погрешен. Начи ще го направим така, като радио водещ ще си пуснем музика за фон и ще си дърдоря.
http://www.youtube.com/watch?v=PL-uL2M3xvM
Добър вечер, вие сте с предаването Цицко е любов. Темата ни тази вечер е същата както във всяко едно предаване. Защо сме такива лимони хората? Защо умираме да си усложняваме живота? Зорлем си сипваме прегради. Зорлем говорим неща, които не мислим. Правим неща, които всъщност не харесваме. Не харесваме и себе си в тях. Позираме, градим някаква представа, която не е реална. И после наблюдаваме всичко това как се руши. Това не ни прави създатели. Прави ни пълни нещастници. Колко пъти си изтъркваме думите? Казваме ги при всеки удобен случай. Сякаш само това чакаме. Сладоледчета, тортички, пастички... Специалното къде остава? Когато си използвал същите думи към богиня и към поредния парцал? Кое ще я направи специална. Кога ще спрем? Да правим от глупост нагоре. Да се обезличаваме и в постъпки и дела. Кога ще спрем да се целуваме по бузките със всеки срещнат? Кога ще изградим това което гледаме по филмите? Нещо, за което имаме представа, но не умеем да го постигнем. От страх и недоверие. Че нещо може да се случи и на нас. Не, забили сме в ежедневното щото така правят всички. Тия философии вървят с много цигари а парчето свърши.
http://www.youtube.com/watch?v=dLMMhpzOy_Q
Кога парцалан ще каже – ноу медър уер ю гоу ай уил файнд ю? Що не го праим бре? Искаме де сме герои. Ма немаме тия обстоятелства нали. Имаме хиляди оправдания. Кофи. Скъсани сме. Ни изглеждаме като него. Немаме таа смелост. Немаме пушка и банда индианци. Нямаме кой да спасяваме. Къв герой ще си кат не спасяваш бе. Ше си клоун. Без пушка. С дървено конче. Като в Монти Пайтън някой ще върви след теб и ще почуква два кокоса да се чува тъгадък. Не знаеме как да се забавляваме, какво остава да свършим нещо интересно.
Имаме ли зрител на телефона?
Не, ние немаме телефон.
http://www.youtube.com/watch?v=kOZhbC_TWSo
Пишеме книги. Учебници. Учим. Ето така и така ще правиш. Заеби, че автора изобщо не прави така. Въпроса е ти да го следваш. Самообучение за малки нещастни хора. После ще се страдат като усетят, че не бачка. Че нема общовалидни истини. Няма ключ. Праи си каквото искаш бре. Имаш свободна воля. Що некой треа ти показва. Да ти налага. Да ти се натрупва. И после да страдаш. И покрай теб да страдат и други. Нещо като Предай нататък ама с пичи въшки. Да натовариш собствените си провали на друг. Най-обичам да се празним на празна врата.
http://www.youtube.com/watch?v=idd_92ajjwY
Мацките... мммм всяка една безсмъртна по свое му. Богиня. Така и не разбрах на кой да се молиш за бог. Нежност. Нали всички я обичаме бре. Що тога сме такива глупаци? Нежноста е хубава нали? Не само за жените. Мъжете са още по-нежни копелета. Ма по-добре прикриват. Истинския мъж не показва чувства. Покажеш ли това ти е първата голяма грешка. Втора няма, таа и ти стига. После или стааш творец и излизаш креативен или отглеждаш гълъби на покрива. Намираш си хоби. Неква утеха. Щот секи си има нужда от утеха. И най-големото говедо се нуждае от малко топлина.
http://www.youtube.com/watch?v=RDBpJOIuQ30
Ай лав ю, ай ниид ю.
Дали? Наистина ли имаш нужда? Толкова пъти просто си играеш. Полагаш огромен труд за глупости. И най-лошото е, че по някое време дори си вярваш. Случвало ли ви сее да се заиграете с някой просто да ви погали егото? Дори не е да ти погали патката. Секса е твърде надценен. Егото. Да си доказваш постоянно, че си велик. Че няма по-висш от теб. За тва отделяш почти целия си живот. После се праиш на скромен. Позираш. Намираш си добри каузи. Ма всъщност си си един парцал, който иска да го възхваляват. Ай кен лив уидаут ю. Предстааш ли си ако беше верно? Щехме да умираме на всеки неколко години. Не умираме. Ебем се и се развиваме. Така наречения клатещ прогрес. Твърде ви е нежна музиката за тия думи нали? Са ще я сменим.
http://www.youtube.com/watch?v=bB_NmxfYV2E
Щот сичко е въпрос на възприятия. Хрисими сме. Никой не прави секс на химна. Което е странно, щот има хубав ритъм. Традададам! Сичките разголвания и плът. Всеки жест. Всяка дума. Цялото ти аз за един нагон. Некой да те допре. Или подпре. Зависи от пола. Да не бъдем обвинени във сексизъм. А когат си сам ти е кофти. И се чудиш що. Ма нали си такъв добър човек бе.
http://www.youtube.com/watch?v=30Imo-M9-ac
Е тва парче търсех.
Как може точно на теб. Та ти си слънце. Карай, че си преебал не една и две.Тва не е било с умисъл. По-принцип си много добър човек. Светец. Не заслужаващ да му ебано. Има нещо много милно в самосъжалението. То винаги се прави когато си най-сам. И задължително... сам. Щото никой друг не би понесъл гледката на лига размазана по земята. Най-вече ти. Щото както е казал Рачко пръдлето - човек за едното красно име живей. Тва ти е достойнството. Да не се бърка с гордост. Гордостта не е важна. Достойнството ти е най-милното. Нищо не боли повече от това да те бият по него. То, това си ти. А ти най-обичаш себе си. Независимо кво твърдиш. Любовта е егоизъм. Искаш нещо до теб. Да ти е гот. Простичко нали. Е да ама простичките неща са най-сложни.
http://www.youtube.com/watch?v=eti21PVHXrg
Простотия се сипе от нас, но не простота. Цирк. Никой не те пита даже за номера. Нищо не разсмива повече от болезнено падане по гъз. Пердаша си е така по инерция. А къде останаха красивото и грозното? Къде ги загубихме сред цялата тая музика и... думи. О, боже как обичам думите. Омърсени, гадни ползвани за какво ли не.Изтезавани, изстрадали. Аз ги обичам. Моите и нейните.
http://www.youtube.com/watch?v=SxbLFmWpSsE
Понякога.
Някога.
А понякога са просто грозни.
Щот им липсва смелост.
А на мен не ми се мре.
Искам да съм вечно млад.
Дори и най-зеления да остана.
Да се хвърлям като малко дете при всеки порив.
И да не ми пука колко далеч ще отида.
Какви последствия после ще ме забият в земята.
Когато обичам да го казвам.
Да не чакам утре.
Да е днес.
Утре е толкова далече.
А днес трае вечно.
Днес е мига, в който съм.
Утре е за другите.
Тия дето си зачеркват дати.
Дълбаят резки.
Броячи на нищото.
Досадни и чакащи нещо готино да им се случи.
Хрисимите.
Овце
18.11.2008 05:19
А се ми цуни и краката да бъде пълен смеха. :))))
Поздравления!
18.11.2008 08:59
Поздравления и целувки.
Не си прав само за едно. Истинският мъж показва чувства.
няма една неистина! всичко е истина!
блестяща изповед.
за музикалния съпровод... недостигат ми думите!
четох го три пъти, ще го чета още! ище го слушам.
Виго, заслужаваше се търпението да чакам връщането ти от майната ни Райна...
чуй това
http://www.youtube.com/watch?v=F4-gZyz6u9Q
и млъквам! написал си... Живот!
това е най-стойностния текст, който съм чела...извини ме, че пиша тук...
просто млъквам...!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!поздрав от мен!
Поздрави!
18.11.2008 22:59
Е, поне и из-празването и по-връщането имат и хубавата си страна - виждаш какво си съдържал.
18.11.2008 22:59
Е, поне и из-празването и по-връщането имат и хубавата си страна - виждаш какво си съдържал.
19.11.2008 06:01
Нима съм забравила?!
... Влюбих се в края! А началото и средата... просто ще помисля още малко върху тях
...by MoTlEy EyEs
Поздравления !:)
Айде стига клишета...ние си знаем кое е добро за нас...и си го казваме!
Продължавай!:)))