Ако ме обичаш, някъде там ще спреш.
Преди да е късно, толкова късно, хлапе.
Вятър и студ покриват всичко със скреж.
Следи не остават и спомени няма дете.

Болката скрива стъпките бели.
Затворена книга няма как да четеш.
Аз съм виновен, но ако още обичаш,
ако още ме искаш, някъде там ще се спреш.

Желязото отдавна срязах,
оковите защо стоят.
В душата бунта смазах,
не разбирам тази празнота.

Уж мъката по теб прокудих,
на силата си се почудих,
защо вратата още пусто зее,
за госта стар, познат копнее...

някога мислил ли си по въпроса, че понякога е по-добре хората, които обичаме, да са по-далеч от нас?!
за да ги защитим от себе си :-)

Като бях малка все ми зяеха да затварям,че вратите били за това......но ако има свещичка на прозореца.....би могло да се забавят нечии стъпки.
Красив е стиха ти Виго:)))

Вишничка, някои врати трябва да бъдат затваряни с трясък.

Нели, не един и два пъти. Но липсата е силно животно.

Шиле, много си нежна днес... тоест вчера :P
{}

ааа , лунно момче.
Дрън , дрън...шутове , трясък , крясък и прочие.
С ехото к'во правиш ?
Тапи къде да напъхаш...

Вишничка, добре - тихо, но рязко.
А тапитe обратно в гърлата на бутилките.
"Лунно момче"... {}