-          Можеш ли да излезеш с нея на кафе, без мераци за целувка?

-          Мераци за целувка.. ммм чакай да го усетя на вкус... 
Е чакай де 
мммммм 
Мераци за целувка

Той облизва и хапе долната си устна лекичко.

-          Мераци за целувка... 
Не! 
Съни, не съм ли ти разказвал за Нея? 
За Нея, Съни. 
Нима не съм?

Той си пали цигара.

-          Нима не съм ти разказвал за целувката? 
За мъжа и жената? 
За кожата и топлината? 
За тялото? 
За копнежа? 
За любовта? 
За секса? 
За допира? 
Докосването? 
За гласа и думите? 
За вкуса? 
За косата и очите? 
За първия допир на устните? 
За желанията и страха? 
Баси майката, не съм ли?!?
Срамота!
Какъв съм простак. 
Може и да не я целуна. 
Може, да...
Мога да изляза милион пъти с нея, без да я докосна. 
Мога и да я излъжа, че нямам мерак да я целуна. 
За да излезем, може би... 
Мда мога. 
Мога толкова много неща, та чак ми е чудно как няма да направя това. 
Каприз.

Аз е капризен.

-          Ааааа може и.. 
Да, може и никога да не я видя. 
Което е най-вероятно (ако има някакви залагания Съни, да знаеш, че моите пари са там.) 
Може и земята да спре да се върти... 
Някой ден. 
Мда.
Но мерак да целуна Нея... 
Съни, ти бъзикаш ли се с мен мацко?