Умрях преди толкова години,
защо ли нося още плът?
Сред вас аз бродя, гнусни свини,

Обичай ме, защото те обичам.
Обичай ме, защото ме обичаш.
Обичай ме, без теб съм никой.

Небето проля сълзи за мен,
само ти си оставаш безмълвна.
 

Дим, шампанско, глътка.
Салон, танго, прегръдка.
Парфюм, ръка, милувка.

Не ме обичаш ти,
обичам аз тебе.
И какво от това?

Искам да съм твоя Мечо Пух. Обичам твоята душа и твоя дух.
Те за мен са много важни…
’щот си с устни леко влажни.

 Казваше се Винсънт. Имаше злобен поглед, белег на лявата буза и дупка на чорапа. Беше критик и рядко имаше работа. Живееше сам, в малък апартамент, с малък наем и с изглед към боклука. Нямаше приятели и роднини. Поздравяваше само хазяйк...

Лято, нощ, лунни лъчи.
Усмивка, глас, красиви очи.
Дихание, шепот, смутено "ела".

Гласът ти е пролетен вятър,
очите ти - нежна целувка.
Душата - пиеса за театър.

Мокрия мрак
тежко полепва.
Кървава мълния,

Свиня си ти, окъпана във злато.
Свиня си ти, във джип и шевролет.
Свиня си ти, със мирис на шанел.

По прашния неравен път,
обвит във прах и мръсотия,
безумец, уморен до смърт