Цял живот си тъй говоря,
празен лист за мен света.
Знам ли за какво се боря,

Робите на нощната голгота
със зъби черни от катран,
теглят удушен с гарота,

Когато те търся тебе те няма.
Когато те искам ти не си тук.
Когато говоря - говоря във яма.

Наум се изпразних на всички жени,
мъжете кастрирах безцелно.
Останах без ник’ви мечти,

Публиката, духовно извисена или редко тъпа – публиката. Тиха, шумна, възмутена. Позната, запозната... чакаща. Искаща само едно - да не и е скучно. Единствено условие. Да се забавлява. Всичко друго е емоция. Тяхна, пробудена от теб....

Когато се чувстваш зле
понякога си просто гладен.
Когато гадното не ще да мре

Може би съм мъж страхотен,
но защо ли все съм потен?
На какво се туй дължи...

Простичките неща са най-сложни. Смеха на дете, манджата на баба, тихото ела, пролетния вятър, първият допир на устните, , квадратните уравнения... нощта.
Времето беше топло, след полунощ хора рядко се срещаха. Улиците мокри от скорошни...

Детството във мене
девствено умря,
преди да срещна тебе

Целия свят, целия свят
непотребен на друг.
Всичко там има, всичко умира,

Цял живот със страха си се бори
да изглежда герой много смел.
Уви глупостта го пребори -

Полъх със мирис на есен,
нарежда блажени слова.
За душата ангелска песен,