Езическа жрица обвита от жар.
Душа, поглед, тяло - всичко е чар.
Кой бог милостив принесе този дар -

Кавалер и млада дама,
следва тук семейна драма.
Тя доволно наебана,

Ръка, крак и глезен,
от черен дроб омаен резен.
Бълбукаща и гнусна смес,

Дойде и ми се скара музата,
"пиши по-внушително" и после млъкна̀.
Пощипа ме нежно по бузата,

Отдалечи края,
нека не свършва.
Почакай, нека желая...

Та може ли да се опише красотата,
че може ли музика без звук.
Защо ме прокълна така съдбата,

Ще те разглобя със дива страст,
дано от долу не си храст!
Че искам нежно да те лизна,

Време, време ми дай... и нека е с теб.
Умирам със всяка секунда... със всеки свой дъх.
Бъди Афродита, аз ще съм Феб,

Един ден Дърт Пън и На Хал Че обядваха крот-ко супа в кръчмата на Куция Хо. Дърт Пън размаха лъжица въодушевено:
- Знаеш ли, трябва да си отворим школа. Школа по дзен.
На Хал Че премисли идеята две дълги секунди.

Кръвта ми превръща се в пепел,
ти пак ми говориш на сън.
Дали си била ти или дявола шепнел,

Тя чака своя принц... Копнее...
Сменят се сезони... Отлитат ден и нощ.
Все сама... Надява се, очаква и линее...

Колко е лесно когато си с друг.
Колко е лесно да гледаш отгоре.
Колко е лесно да определиш, кое е достойно, когато си там.